Камъни в бъбреците
Обща информация
Камъните в бъбреците и уретера са твърда, компактна маса сътавена от различни соли, които се отделят от урината в уриналния тракт. Те се образуват в бъбреците, в уретера или в пикочния мехур.
Камъните се образуват в бъбречните кухини (чашки или легенче) и докато са локализирани там обикновено не дават симптоми. Едва, когато попаднат в уретера (пикочопровода, който свързва бъбрека с пикочния мехур) и го запушат, могат да предизвикват т.нар. бъбречна криза или колика, която е една от най-силните болки в тялото.
Камъните в бъбреците или уретерите често не водят до дискомфорт, но заболяването може да е сред най-болезнените усещания. Днес при все повече хора има вероятност да се образуват камъни поради промените в начина на хранене и живот.
Причини за възникване
Камъните в бъбреците се образуват при кристализирането на минерали или киселинни соли в урината. Повечето камъни се изхвърлят от тялото при уриниране. Понякога обаче камъните остават в уретера, пречат на нормалния поток на урината и водят до проявата на симптоми. Камъните може да са прекалено големи, за да излязат от бъбрека. И в двата случая може да е необходимо лечение за премахване на камъка.
Какво води до образуването на камъни в бъбреците?
Камъни в бъбреците могат да се образуват при всеки. Камъни могат да се образуват при дисбаланс в начина, по който в тялото се образува урина. Това може да е свързано с количеството течности, които се приемат и дали в урината има вещества, които предизвикват образуването на камъни.
Рискови фактори.
При някои хора има по-голяма вероятност да се образуват камъни, отколкото при други. Рискът е по-висок при:
- Случаи на камъни в семейството
- Камък, който съдържа брушит, пикочна киселина или урат
- Камъни, причинени от инфекция в уринарната система
- Генетично състояние, в резултат на което сте по-уязвими за образуване на камъни
- Стесняване на уретерите
- Запушване на мястото, на което се свързват уретерът и бъбрекът
Определени урологични състояния могат да увеличат риска от образуване на камъни:
- Медуларен гъбест бъбрек (вроден дефект)
- Киста или състояние, наречено каликсендивертикулум
- Везико-уретерален рефлукс (анормално движение на урината към уретерите или към бъбреците)
- Подковообразен бъбрек (вроден дефект)
- Подуване на един от уретерите, наречено уретероцеле
- Нефрокалциноза (прекалено много калций в бъбреците)
Някои други състояния също се свързват с образуване на камъни. Това са:
- Хиперпаратиреоидизъм (прекомерни количества паратироиден хормон, образуван от паратироидните жлези)
- Гастроентерологични заболявания (йеюноилеален байпас, резекция на черва, болест на Крон, малабсорбтивни заболявания и уринарна диверсия)
- Саркоидоза (възпаление, което води до образуването на малки бучки от клетки в различни органи в тялото)
Освен това образуването на камъни се свързва и с редица лекарства. Не спирайте приема на предписаните ви лекарства, освен ако лекарят ви не ви посъветва да го направите.
Видове камъни
Камъни от калциев оксалат
Ако сте имали камъни от калциев оксалат, може да сте изложени на по-голям риск от образуване на повече камъни, но това не винаги е така. След като сте имали камък от калциев оксалат, трябва:
- Да ядете по-малко храни, богати на оксалат (например, ревен, цвекло, окра, спанак, швейцарско цвекло, сладки картофи, чай, шоколад и соеви продукти)
- Да намалите консумацията на храни, богати на пурин
- Да не надвишавате препоръчания дневен прием на витамин С
- При всяко положение консултирайте се с лекуващия ви лекар
Камъни от калциев фосфат
Ако имате камък от калциев фосфат, може да има висок риск от образуване на други камъни, но това не винаги е така. Видът лечение, което получавате, зависи от причината за камъка.
Камъни от пикочна киселина
Ако сте имали камък от пикочна киселина, има голям риск от повече камъни. Консумирането на по-малко храна, богата на пурини, може да намали вероятността да се образува нов камък. Високи нива пурин се съдържат в определени видове риба (като херинга, миди, корюшка, сардини, аншоа), червено месо и органи (сърце, черен дроб, бъбрек).
Ще получите лекарства, за да се поддържа нивото на pH в урината между 6,2 и 6,8. Можете да проверявате нивото на pH в урината ви лесно вкъщи с тестови лентички.
Амонячни уратни камъни
Ако при вас се е образувал амонячен уратен камък, то тогава има висок риск от повторно образуване и също така може да имате инфекция на уринарния тракт. Ще получите антибиотици за лечение на инфекцията и ще трябва да приемате лекарства, за да поддържате нивата на pH между 5,8 и 6,2.
Струвитни и инфекциозни камъни
Ако сте имали струвитен или инфекциозен камък, има голям риск да се образуват повече камъни. Може да е необходимо да пиете антибиотици, за да се предотврати повторна инфекция.
Циститни камъни
Ако сте имали циститни камъни, има голям риск от образуване на още камъни. Трябва да поемате достатъчно течности, за да изхвърляте поне 3 литра урина на ден. Консумацията на по-малко сол ще намали нивото на цистин в урината. Ще получите медикаменти, които да повишат нивото на pH в урината до 7,5 или повече. Освен това може да получите медикаменти, с които да се намали нивото на цистин.
Други камъни
Има други видове камъни, които са крайно нетипични. Лекарят ви ще обсъди с вас конкретната ситуация и възможностите за лечение.
Симптоми
Най-често пациентите свързват камъните в бъбреците с болката в кръста и хълбока наричана бъбречна криза. В действителност симптомите на камъните могат да са разнообразни – от липсващи до много острата болка при бъбречната криза и зависят от редица фактори – размер, форма, локализация в уринарния тракт (бъбрек, уретер, пикочен мехур).
Остра болка (ренална колика)
Ако камъкът блокира нормалния поток на урината през уретера, се чувства силна болка, наречена ренална колика. Това е остра болка в кръста и в хълбока (страничната част на тялото, от ребрата до ханша). Ако камъкът не е в бъбрека, а в уретера, болката може да е в слабините или в бедрата. Мъжете може да изпитват болка и в тестисите.
Област на възможни болки от ренална колика.
Реналната колика се причинява от внезапното повишаване на налягането в уринарния тракт и стената на уретера. Болката е на вълни и не намалява дори и при промяна на позата. Описва се като едно от най-болезнените изживявания, подобно на родилните болки.
Други симптоми, които може да съпътстват реналната колика, са:
- Гадене
- Повръщане
- Кръв в урината (урината е розова)
- Болезнено уриниране
- Треска
Реналната колика е спешен случай и трябва да се обърнете към личния лекар или най-близката болница за облекчаване на болката. В случай на силна треска трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Тъпа болка или липса на симптоми
Тук е важно да отбележим, че камъните локализирани в бъбрека обикновено не предизвикват оплаквания или ако ги има те са слаби – най-често това е постоянна, тъпа болка (по-скоро тежест) в хълбока. Понякога може да се появи кръв в урината (особено при по-интензивна физическа активност или спорт) или помътняване на урината следствие на насложена инфекция.
Някои камъни не причиняват никакъв дискомфорт. Те се наричат асимптоматични камъни и обикновено са малки. Обикновено асимптоматични камъни се откриват при рентгенови или подобни образни изследвания за други състояния.
Диагностика
Освен наличните, типични симптоми, за доказване на камъка, определяне на големината, локализацията му и съответно поставяне на диагнозата се използват различни изследвания:
Техники за образна диагностика
За да определи мястото на камъка, лекарят трябва да направи снимки на вътрешните ви органи. Ще ви бъде направена ултрасонография (известна още като ултразвук), при която се използват високочестотни звуци за създаване на изображение. Лекарят може да види дали камъкът причинява запушване, като провери дали е увеличена системата за събиране на урината.
В допълнение към ултрасонографията, може да е необходима рентгенова снимка и на уринарния тракт.
Друг използван метод за диагностициране е КТ (компютърна томография). При проблем с камъни се прави неконтрастна компютърна томография (НККТ). По този начин могат ясно да се видят големината, формата и дебелината на камъка.
В някои ситуации лекарят ви може да реши да направи контрастна компютърна томография или интравенозна урография. Тези изображения дават допълнителна информация за функционирането на бъбреците ви и за анатомията ви.
Анализ на камъните и други изследвания
В случай на ренална колика, урината и кръвта ви се изследват, за да се прецени дали имате инфекция или бъбречна недостатъчност.
Ако има вероятност да изхвърлите камъка с урината, лекарят може да ви препоръча да филтрирате урината и да вземете камъка. Лекарят ще го анализира, за да разбере какъв тип камък имате. Тази информация е важна, защото помага да се изберат най-добрите опции за лечение и превенция.
Спешни състояния
Бъбречна криза (колика)
Бъбречната колика е спешно състояние, предизвикано от миграцията на камък от бъбрека в уретера. Камъка запушва уретера и блокира пътя на произведената от бъбрека урина. Това предизвиква една от най-силните болки в тялото, позната като бъбречна колика.
Болката е много силна, появява се внезапно и е съпроводена с гадене и повръщане. Локализиана е хълбока и се придвижва към пикочния мехур и слабините (т.е. по хода на уретера).
Обикновено болка се успокоява с НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства), които могат да се приемат като таблетки или супозиторий. Ако тази първа стъпка от лечението не помогне,ще получите по-силни обезболяващи, наречени опиоиди. Обикновено те се инжектират директно във вената. Недостатъкът на опиоидите е, че могат да предизвикат гадене.
В случаите, когато медикаментозната терапия не е достатъчна може да се наложи предприемане на активни действия за отпушване (дрениране) бъбрека и елиминиране на конкремента.
Поставяне уретерален стент тип JJ в уретера през уретрата.
Фиксиране на стент “Дабъл J”, който представлява тънка тръбичка тръбичка, която се поставя в уретера и минава покрай камъка. Единият край на тръбичката е разположен в бъбрека, а другият в пикочния мехур. Урината минава свободно през и покрай стента, което освен че отпушва бъбрека, улеснява елиминрането на камъка или фрагментите от камъка.
Обичайно стента се поставя в условията на краткотрайна (5-6 минути) венозна анестезия и може да остане в уретера до около 6 месеца.
Дрениране на бъбрека през кожата (перкутанна нефростома)
Kогато поставянето на станта е затруднено, за дрениране на бъбрека може да се наложи поставяне на тръбичка през кожата. Резултатие при двата метода са съпоставими.
Поставяне на тръбичка за перкутанна нефростомия в бъбрека директно през кожата
Лечение
Сред факторите, които влияят на метода на лечение са:
- Симптомите
- Характеристиките на камъка
- Медицинската история на пациента
- Лечението, което предлага болницата и експертизата на лекаря
- Личните предпочитания и ценности
Не при всички камъни се изисква лечение.Трябва ви лечение, ако камъкът ви причинява дискомфорт и не се изхвърля естествено с урината. Лекарят ви може да ви препоръча лечение, ако имате предшестващи медицински състояния.
Ако имате камък в бъбрека или уретера, който не причинява дискомфорт, обикновено не се пристъпва към лечение. Лекарят ви ще ви насрочи график за редовни контролни прегледи, за да се избегне влошаване на състоянието.
Ако камъкът може да се изхвърли с урината,лекарят може да предпише лекарства, с които да се улесни процесът. Това се нарича консервативно лечение.
Ако камъкът продължи да нараства или да предизвиква чести и остри болки се налага активно лечение.
Консервативно лечение на камъни
Повечето камъни в бъбреците или уретерите се изхвърлят от тялото при уриниране. В зависимост от големината и мястото на камъка обаче ще е необходимо известно време, за да се изхвърли камъкът. Може да изпитате ренална колика при придвижването на камъка. Ако имате много малък камък, има вероятност от 95% да го изхвърлите в рамките на 6 седмици.
Има 2 обичайни опции за консервативно лечение: Медикаментозна експулсивна терапия (MET) и разграждане на камъни от пикочна киселина. И в двата случая се приемат медикаменти.
Медикаментозна експулсивна терапия (MET)
Предписват се лекарства (т. нар. алфа блокери или нифедипин), които да ви помогнат да изхвърлите камъка по-бързо или да се намали болката при движение. Това се нарича Медикаментозна експулсивна терапия (MET) и е най-ефективна за камъни в уретера.
По време на МЕТ трябва да се консултирате редовно с лекаря си – на какъв интервал зависи от неговите препоръки. Лекарят трябва да проследява дали камъкът продължава да се движи и дали бъбреците ви продължават да функционират добре.
Разграждане на камъни
Ако страдате от камъни от пикочна киселина, възможно е камъните да бъдат разградени. Това се прави, като се повиши pH-стойността на урината, за да стане основа, а не киселина. Обикновено се предписват перорални таблетки като алкален цитрат или натриев бикарбонат. При ниво на pH от 7,0-7,2, камъкът ще намалее като размер и дори може да се разгради напълно. Лесно можете да проверите стойността на pH в урината си вкъщи с помощта на тестови лентички.
Извънтелесното разбиване на камъни (Ектракорпорална Литотрипсия, ЕКЛТ)
Манипулацията ЕКЛТ се прави с машина извън тялото, която може да разбива камъни в отделителната система. За да се разбие камъкът, се предават насочени шокови вълни (кратки пулсове от високоенергийни звукови вълни) към камъка през кожата. Камъкът абсорбира енергията на шоковите вълни и се разрушава на по-малки парчета. След това фрагментите камък се отделят с урината за няколко дни или седмици след процедурата.
Разбиване на камъни с насочени шокови вълни - ЕКЛТ
Средно при едно разбиване на камък в бъбрека се нанасят между 2000-3000 удара, като може да се прилага различна мощтност и честота, в зависимост от вида на камъка, размера и разположението му. От съображения за превенция на усложненията (например кръвоизлив или руптура на бъбрека) прилагането на повече удари в рамките на една процедура е рисковано. В случаите на по-големи или твърди камъни, които изискват прилагането на повече удари за пълното им дезинтегриране, при достигане на лимита от 3000 удара – прекратяваме процедурата и я повтаряме след около 1 месец – време, през което бъбрека да се възстанови.
Принцип на работа на машините за разбиване на камъни.
Д-р Васил Василев
Кадри: EDAP TMS, Франция
Кога не се препоръчва ЕКЛТ?
Има няколко противопоказания за SWL, които или са свързани с физическото ви състояние, или с характеристиките на камъка.
Процедурата SWL не се препоръчва при:
- бременни
- висок риск от силно кървене
- неконтролирани инфекции
- неконтролирано високо кръвно налягане
- физика, която затруднява достигането до камъка аневризма
- анатомична преграда в уринарния тракт под камъка или в пикочния мехур
- много твърд камък (например циститни камъни)
- невъзможност да изхвърлите камъка поради големината или мястото му
Превенция
Дори и да има малък риск от повторно образуване на камъни, лекарят ви и сестрата ще ви посъветват да направите известни промени в начина си на живот. Тези мерки намаляват риска от образуване на нов камък и подобряват здравословното ви състояние като цяло. Следните съвети са за възрастни.
Пийте повече течности
- Приемайте от 2,5 до 3 литра всеки ден
- Пийте равномерни количества през целия ден
- Избирайте напитки с неутрално ниво на pH, по-конкретно вода
- Проследявайте какво е количеството урина, което изхвърляте. Трябва да е от 2 до 2,5 литра всеки ден
- Наблюдавайте цвета на урината: трябва да е светъл
- Приемайте повече течности, ако живеете при горещи климатични условия или имате голямо физическо натоварване. Това ще ви помогне да балансирате загубата на течности
Адаптирайте хранителния си режим
В зависимост от конкретната ситуация, лекарят ви може да препоръча да адаптирате хранителния си режим. Важно е първо да го обсъдите с лекаря си.
- Спазвайте балансиран хранителен режим с разнообразна храна
- Яжте много зеленчуци, фибри и плодове (особено цитрусови плодове)
- Опитайте се да ядете повече храни с ниско съдържане на оксалат, като яйца, леща, бял ориз, белени ябълки, грозде, карфиол, плодов сок и др.
- Храната ви трябва да съдържа достатъчно количество калций (около 1000 милиграма на ден). Бъдете внимателни обаче с калциевите добавки и винаги се консултирайте с лекаря или сестрата
- Намалете количеството сол в храна си (не повече от 3 до 5 грама на ден)
- Не консумирайте прекалено много животински протеини, особено месо от млади животни. Вместо това увеличете приема на растителни протеини, които се съдържат в авокадото, карфиола или граха
- Поддържайте здравословно тегло (индексът на телесна маса трябва да е между 18-25 kg/m2)
