Доброкачествена простатна хиперплазия

Какво е простатна жлеза?

ПРОСТАТАТА е жлеза с формата на кестен, която се намира под пикочния мехур и обгражда уретрата (пикочния канал). Простатната жлеза достига големината на кестен и неправилна сферична форма около ранните 20 години. Жлезата остава с такава големина до около 40-ата година, когато започва да нараства. Нейната функция е да произвежда определена течност, която съставлява почти 30 процента от обема на спермата. Тази течност, съдържаща лимонова киселина, калций и ензими, вероятно подобрява подвижността и плодовитостта на сперматозоидите. Освен това течността, отделяна от простатата, съдържа цинк, за който учените смятат, че предпазва от инфекции на половите пътища.

Какво е доброкачественото уголемяване на простата?

Доброкачествено увеличение на простата(ДПХ)

Доброкачествена простатна хиперплазия е заболяване, което засяга предимно мъжете на възраст над 50 години. Нормално простатата започва да се увеличава след 45 годишна възраст и от този момент нататък растежът продължава. Това разширяване на простатата в средна възраст съвременната медицина описва не като заболяване, а като състояние. То е много разпространено и сред мъжете на 80 години се среща при 90% от популацията. Тъй като засяга изключително широк кръг хора увеличената простата е социално значимо състояние, което има своето категорично медицинско решение. Международно признатият термин е BPH – Bening Prostatic Hyperplasia.

Симптоми

С увеличаването си простатната жлеза започва да притиска уретрата (каналчето, което отвежда урината) и да затруднява изпразването на пикочния мехур. Това е основната причина за оплакванията, които имат мъжете с ДПХ.Симптомите на зоболяването могат да се разделят на 2 основни групи:

  • Обструктивни или симптоми на изпразването:

    • Забавено начало на уринирането - този симптом е най-характерен за сутрешното уриниране. Нормално уринирането започва до около 10 секунди при здрави индивиди;
    • Прекъсване на струята по време на уриниране;
    • Слаба струя или намаляване на траекторията на струята-много характерен симптом при ДПХ. Сред по-възрастните мъже той се отъждествява с ’’напикаване на чехлите’’;
    • Прокапване след уриниране;
    • Продължително уриниране-характерен симптом, който се дължи на стеснението на пикочния канал от разрасналата простатна жлеза;
    • Наличие на остатъчна урина-пациентът има чувството, че не се е изпикал напълно. Много често това води до последващи опити за уриниране;
    • Пълна задръжка на урина (ретенция на урината)-това е сравнително често и не дотам безобидно усложнение. Пациентът не може да уринира, въпреки упоритите опити, които прави. Изпитва тежест и напрежение в долната част на корема. Задръжката може да настъпи внезапно или да прогресира с времето от непълна задръжка на урината в пълна такава;
    • Напрягане при уриниране-при акта на уриниране се включва допълнително коремната и тазовата мускулатура в опита да се преодолее стеснението на канала, предизвикано от разрасналата простата;

  • Възпалителни или симптоми на складирането:

    • Неотложен позив за уриниране-след получаване на позив за уриниране, пациетът не може да го потисне и е необходимо да уринира в кратки срокове;
    • Изпускане преди уриниране-това е един от симптомите, който най-много притеснява страдащите от ДПХ;
    • Често уриниране;
    • Нощно уриниране-важен симптом,който влошава качеството на живот на пациентите. Ставанията през нощта могат да достигнат до 5 и повече, което нарушава пълноценността на съня;

Диагностика

Диагностицирането на ДПХ се извършва от лекар специалист - уролог. Има и други заболявания със симптоми сходни на ДПХ, което налага по време на прегледа при уролог да се направят допълнителни изследвания, за да се постави диагнозата. Рутинно прегледа на простата включва:

  • Разговор с пациента

    Разговора с пациента е изключително важен, тъй като той позволява на уролога, да се запознае с конкретните оплаквания на пациента. При едни мъже може да преобладават симптомите на запушване на мехура, при други може това да са симптоми на съхранение на урината, при трети да са налице и двете групи, което има голямо значение за по-нататъшната терапия.

    За улеснение, както на уролозите, така и на пациентите в ежедневната практика е въведен специален въпросник (Международен Простатен Симптоматичен Индекс), който дава количествена оцека и обективизира тежестта на симптомите.

  • Ехографско/ултразвуково изследване

    Ехографското/ултразвуково изследване на пикочния мехур през долната част на корема позволява с голяма степен на достоверност да определим наличието на увеличена простата, нейната горма, размери и отношение спрямо пикочния мехур. Видима са и камъните в пикочния мехур, когато има такива, както и могат да се видят други изменения на простатата или пикочния мехур.

  • Ректално туширане

    Ректално туширане на простатна жлеза. Това е единственият метод, който позволява на уролога да усети простата и да определи нейната плътност, подвижност и консистенция. При опипването се установяват формата, големината и консистенцията, болезнеността, границите и взаимоотношенията на жлезата с околните тъкани и органи, състоянието на стената на правото черво и дъното на пикочния мехур.

  • Изледване на ПСА

    Ежегодното изследване на Простатно Спацифичния Антиген е важно, тъй като това е лесен и бърз начин за проследяване на рисковата за рак на простата група мъже. Изледването става, чрез вземане на кръв от вената, като резултата най-често е готов след часове. Нормалната стойност е под 4 ng/ml и всеки по-висок резултат е препоръчително да бъде уточнен, тъй като реално това е първата предупредителна за рак на простатата „червена“ лампичка.

Лечение

Най-общо методите на лечени могат да се разделят на консервативни и оперативни.

Консервативни методи на лечение:

  • Активно наблюдение - Изчаквателно поведение (Watchful waiting)

    Предпирема се в случаите, когато симптомите са леко изразени и не влошават качеството на живот. Това е активен процес от страна на лекаря и пациента, при който се извършват периодични прегледи с оценка на симптомите, обучение на болния, промяна в някои навици, изследвания на кръв и урина и др. поред редица източници това трябва да е първият етап от лечението на ДПХ с умерено изразена симптоматика (МПСИ под 8)

    Ако имате доброкачествена хиперплазия на простатата би следвало да спазвате някои правила:

    • Да се информирате максимално добре за съсътоянието си и активно да се грижите за здравето си;
    • Да намалите алкохола и кофеина;
    • Да увеличите количеството на приетитте течности през деня за сметка на тези вечерно време;
    • Да се стараете да изпразвате пикочния мехур докрай по време на уриниране;
    • Когато усетите позив за уриниране се опитайте да го отложите колкото е възможно – по този начина тренирате мехура си и той ще поема по-голямо количество урина без да с ви „гони към тоалетната“;
    • Направете си „дневник на уринирането“ – в него се вписват честотата и количеството на отделената урина, както и количеството на приетите течности. Това ще помогне на Вашият лекар да оценява Вашето състояние;

  • Билкови препарати (фитотерапия)

    Въпреки голямото разнообразие и непрекъснатата реклама на тези препарати, тяхната ефективност е дискутабилна. Най-често използваните растителни екстракти са от: Serenoa repens (Американска палма джудже), Pygeum africanum (Африканска дива слива), Cucurbita pepo (тиквено семе) и др.

  • Алфа – 1 блокери

    Тези лекарства намаляват повишения тонус на гладката мускулатура в простатата и нейната капсула. Това води до намаление на обстукцията и повлияване на обструктивните симптоми. Алфа-блокерите не спират нарастването на простатата.Те са подходящи при пациенти с преобладаващи симптомите на изпразване. Характерно за тях е, че те действат бързо – в рамките само на няколко дни. Подходящи са като единствена терапия при мъже с леко изразени симптоми и леко увеличена простата.

  • Инхибитори на 5-алфа редуктазата

    Тези препарати предотвратяват трансформирането на тестостерона до дихидротестостерон (един от "виновниците" за простатната хиперплазия). Тези медикаменти се препоръчват при мъже с изразени симптоми на изпразването и силно увеличена простата. При тях може да се очаква намаляване на простатната тъкан, но след по – продължително лечение – 6-12 месеца.

  • Kомбинирани препарати

    От скоро се въвежда комбинацията от алфа-блокер и 5-алфа редуктазен инхибитор, която показва много добри резултати;

  • Анти-мускаринови препарати

    Действат на определени рецептори в пикочния мехур като намаляват спазмите и подобряват тонуса. Това е причина да се използват при хора с преобладаващи симптоми на съхранение на урината – често уриниране, неотложни позиви, нощтно ставане и т.н.

Оперативни методи на лечение:

  • Отворена операция

    Съществуват най-различни модификации за оперативно премахване на простатата, като най-разпространени са ретропубичната и супрапубичната простатектомия;

    Отворена операция при увеличена простата

    Отворената операция за ДПХ се извършва под обща или спинална упойка. Урологът прави разрез в долната част на корема, преминава се през коремната стена и достига до пикочния мехур, който се отваря. Простатната тъкан се отстранява мануално, с пръст, като хиперплазиралата тъкан се отделя от собствената си капсула. На практика след операцията не се премахва цялата простатна жлеза, а остава нейната капсула. В пикочния мехур се поставя катетър, който излиза през уретрата и специална тръба, която излиза през кожата(цистостома). През тях се пуска промивен разтвор. Около пикочния мехур, се поставя още една допълнителна тръба – дренаж. Цистостомата и дрена се свалят на 4 – 5 ден, а катетърът се сваля на 10 – 15 – и.

    Възможно е при уриниране да има кръв е урината за известен период от време, което отшумява постепенно. Възможно е развитие на ретроградна яекулция – състояние, при което по време на оргазъм спермата не излиза през члена, а отива в пикочния мехур.

    Преди навлизането на трансуретрланите (безкръвни) методики, това бе основната операция за увеличена простата. При откриването й в началото на XX век тя е революционна, като днес почти е изместена от безкръвните методи, но все още намира приложение в някои случаи.

  • Трансуретрална резекция на простатата

    Трансуретралната резекция на простатата е по-известна като безкръвно премахване на простатата и е утвърдена като стандарт оперативен метод. Усложненията са малко и постоперативният болничен престой е по-кратък от отворената операция;

    Трансуретрална резекция на простатата

    Целта е да се премахне (изреже) увеличената част на простатата, която затруднява пътя на урината. Извършва се през уретрата (трансуретрално), без да се правят разрези на кожата и за това често се нарича безкръвна. Използва се спинална (в гърба) или обща упойка.

    Трансуретрална резекция на простатата

    При ТУР-П се използва специален инструмент, наречен резектоскоп, с който уролога прониква в уретрата и изрязва отвътре увеличената простата. Рязането се извършва чрез специална бримка (подобно на косачка) и високочестотен монополярен или биполярен електрически ток. По време на процедурата, простатата се нарязва на малки парченца, който накрая се евакуират от пикочния мехур. Операцията завършва с поставяне на катетър, през който изтича урината и едновременно се включва промивна течност, която измива мехура и предпазва от образуване на съсиреци, които да го запушат. Обикновено, промивната течност се спира след 12-24 часа, а катетъра се сваля на 3-4 ден след операцията. Болничният престой при ТУР-П варира, като обикновено пациентите се изпосват на 1-2 ден, като катетъра се сваля допълнително.

    Биполярна трансуретрална резекция на увеличена простата – видео клип.

    Манипулацията е извършена от: Доц. М. Георгиев и Д-р В. Василев.

  • Лазерна енуклеация

    Лазерна енуклеация на увеличена простата

    При лазерната енуклеация, с помощтта на лазера уролога навлиза с изключителна прецизност между уголемената простата и нейната капсула. Принципа е подобен на отворената операция, само че тук достъпа не през корема, а през канала (уретрата) и за излющване на простатата не се използва пръста на уролога, а лазерният лъч. Излющената (енуклеирана) простатна тъкан се избутва в пикочния мехур, където със специален инструмент (морселатор) се раздробява и изсмуква навън. Високата енергия на лазерната енергия „изпича“ (коагулира) кръвоносните съдове, което на практика прави този ветод безкръвен.

    Процедурата обикновенно се извършва под обща или спинална упойка. В края на операцията се оставя единствено уретрален катетър, през който се пуска промивната система. Катетърът се сваля след 24-48 часа и пациентът се изписва.

    Възможно е след лазерната операция, при уриниране да има кръв е урината за известен период от време, който отшумява. Възможное развитие на ретроградна яекулация – състояние, при което при оргазъм спермата не излиза през члена, а отива в пикочния мехур.

  • Лазерна вапоризация

    Лазерна енуклеация на увеличена простата

    При този метод отново се използва високо-енергийна лазерна сонда. При него разликата е, че простатната тъкан не се изрязва, а се „изпарява“ (вапоризира), като едновременно мощната термична енергия коагулира кръвоносните съдове. Това прави операцията на практика безкръвна. В края на операцията се оставя уретрален катетър, през който се пуска промивната система. Подобно на лазерната енуклеация, катетърът обикновенно се сваля след 24 -48 часа и пациентът се изписва.

    Възможно е след операцията, при уриниране да има кръв е урината за известен период от време, който отшумява. Възможное развитие на ретроградна яекулция – състояние, при което при оргазъм спермата не излиза през члена, а отива в пикочния мехур.